Най-общо компресорите са два вида: маслени и безмаслени.

Маслените са по-безшумни, но въздуха който подават съдържа маслени пари освен конденз. Освен това при тях трябва да се следи и нивото на маслото и да се монтират допълнителни филтри за маслени пари (и да се подменят периодично). Има едно старо схващане, че тези маслени пари помагат за едно допълнително смазване на лагерите на инструментите и по този начин увеличават техният живот. За съжаление не се получава така. Маслените пари кондензират от вътрешната страна на маркучите, съединенията, блоковете за управление, винтилите и т.н. Те допринасят за по-бързото замърсяване по тези възли и полепват по пропилера на ротора като увеличават триенето. При това попадат и в работната зона в устата на пациента и създават предпоставки за по-некачествена работа.

Безмаслените компресори подават въздух без маслени пари, което не означава, че няма конденз. Нивото на шум ори тях е доста по-високо. Ако се намира вътре в кабинета трябва да бъде в шумозаглушителен шкаф. При това трябва да се осигури необходимото охлаждане. Някои модели безмаслени компресори (Jun-Air) са чувствителни към захранващото напрежение. На много места в София (а и в страната) захранващото напрежение се колебае между 205V и 225V. Когато напрежението е по-ниско от 210V и в ресивера на компресора има налягане двигателя на компресора може да не успее да завърти, а само трепери и загрява. Еднократно прегряване не е опасно тъй като си има предвидени термозащити. Но честото прегряване води до по-бързо износване на клапаните и уплътненията на компресора (въпреки, че някои от тях са от тефлон). При прегряване понякога може по бързо да нагори изолационното покритие на намотките в двигателя. (Обикновенно когато се получи дефект от прегряване отпада гаранцията защото компресора не се експлоатира при подходящите условия).

Кондензът е проблем за почти всяка пневматична техника. Той се натрупва по шлаухите и инструментите като създава подходяща среда за живот на бактерии и плесени. Те от своя страна освен, че попадат в работното пространство, но и създават предпоставки за дефектиране и запушване на инструментите и блоковете за управление. Конденза в голяма степен се отстранява на изхода на компресора в чашката за конденз (обикновено е заедно с филтъра и регулатора за налягане). Всеки компресор за стоматологични цели трябва да има такъв филтър с регулатор и конденза трябва да се източва ежедневно. Кондензираната влага от въздуха се натрупва в ресивера (балона) на компресора във вид на мръсна течност. Освен, че намалява обема на ресивера (по-чести цикли на включване и изключване на компресора), там се създават условия за възникване на ръжда в ресивера. Затова трябва да се източва поне веднъж седмично. Най-добре е компресора да е снабден с устройства за автоматично източване на конденз.